Трепанация: най-древната хирургическа операция
За да се облекчи налягането от кървене след удар на главата, хирурзите често пробиват внимателно черепа, за да позволят на течностите да се отцедят. Но човешкият род познава предимствата на тази процедурата много преди появата на съвременната хирургия. Т.нар. „трепанация“, представляваща отстраняване на кост от черепа, е най-древната известна хирургическа техника, за която имаме архелогични свидетелства.
Археолозите са намерили трепанирани черепи, датиращи от края на неолита, преди около 5000 години, но според други разкопки, основно във Франция, процедурата е още по-стара и може да се проследи до 6500 г. пр. не.е. Наличието на свидетелства за трепанация в Европа, Сибир, Америка, Далечния изток и Южна Африка говори, че практиката се е развила отделно на няколко места.
Най-съмнителните трепанация са сравнително малки и при някои не може да се определи формата на оригиналната дупка, направена в черепа, и следователно дали всъщност не е била фрактура. Отчетливите трепанации, от друга страна, се познават по правите и полегати ръбове, както и по липсата на околни пукнатини, което очевидно е знак, че дупката е резултат от операция, а не от насилие.
Но именно прецизността на техниката говори, че явно трепанацията е била въпрос на дълга практика: древните лечители са знаели какво вършат. Но защо са го вършили? Освен че в древни времена трепанацията се е смятала за лечение на различни заболявания, като наранявания на главата, и най-вероятно на мигрени, някои изследователи смятат, че тя е намирала място и в религиозните ритуали.
През Средновековието трепанацията е била почти изчяло изоставена, въпреки че в няколко изолирани части на Африка и Полинезия се е била запазила чак до началото на 1900 г. Първите научни разработки относно древната хирургическа намеса датират от 19 век, а днес процедурата е позната като краниотомия – критична операция, по време на която се отстранява временно част от черепа на пациент, обикновено страдащ от мозъчно увреждане, и която също така позволява на лекарите да имплантират стимулатори за лечение на епилепсия, церебрален тремор и Паркинсон.
