Забита под кожата треска – опасно ли е да се остави?
Кое е по-опасно: забитото парче стъкло, метал или дървена треска под кожата? Повечето хора приемат, че стъклото е по-опасно, с неговите остри, режещи ръбове; металът може да причини пък тетанус; а дървото е по-меко, натурално и съответно – по-безопасно. Мнозина дори смятат, че могат да оставят забитата треска под кожата, ако се затрудняват да я отстранят, защото е „безвредна“ и кожата ще я изхвърли или зарастне около нея.
Тези заключения могат да важат за отделни хора, но в най-честия случай прилагането им на практика е опасно. Всяко чуждо за организма тяло, изградено от органична материя, което пробива кожата – първата бариера на имунната система, представлява в пъти по-голяма заплаха от неорганична материя – стъкло, метал и др.
Пробиването на кожата и навлизането на чужд обект в тялото моментално задействат първите защитни реакции на имунната система – около „пробива“ започват възпалителни процеси, струпвания на вода, лимфа, кръвни и имунни клетки, които водят до подуване и зачервяване.
Ако чуждият предмет е твърде голям, за да бъде погълнат и/или разграден от защитните клетки, те могат да го изолират от околните тъкани с помощта на белите кръвни клетки. Те обграждат предмета и полепват по него, формирайки гранулом.
При попадането на парченце стъкло или метал, грануломът напълно го изолира и предотвратява навлизането му по-дълбоко в тъканите. Лекарите често препоръчват малките парчета стъкло или метал да бъдат оставени, ако не са болезнени, защото е много по-увреждащо за тъканите да бъдат дълбани и разкъсвани за изваждането на предмета – това рязко увеличава риска от инфекция. Обикновено се поставя само инжекция против тетанус, в случай, че парчетата са били носители на clostridium tetani, живееща в металната ръжда.
Различен е случаят с органичните материи – парченца дърво, иглички от кактус или бодли и шипове от други растения. Те често съдържат растителни масла или смоли, които биват разпознати от имунната система като изключителна заплаха от пронкването на чужд организъм, което води до активирането на много по-силни възпаления. Те могат да увеличат големината на гранулома до болезнени размери, понякога налагат хирургично премахване и прием на антибиотици. Те могат да бъдат преносители и на множество бактерии. Споротрихоза е най-разпространената в подобни случаи инфекция, особено при хора, занимаващи се с градинарство.
