Кога спешно трябва да заведем детето на лекар?

Събота вечер е и детето вдига температура 39 °C. Трябва ли веднага да го отведем в болница? Кога може да отложим посещението при лекар за следващите дни? За да преценим реално ситуацията в такива моменти са ни нужни следните опорни точки, които ще ни помогнат във вземането на това решение:

 

1. Какво е общото състояние на детето?

 

Младите родители доста често се чувстват несигурни, когато през почивните дни детето им изведнъж вдигне температура, има диария или силна кашлица. Много от хората се опасяват, че може би преувеличават в преценката на симптоми, които са налице и ако посетят болнично заведение ще бъдат приети с ирония. По какъв начин можем да разберем кога наистина детето е сериозно болно и има нужда от незабавна медицинска помощ или може да се справим със състоянието му в домашни условия и да изчакаме до понеделник?

 

Има едно основно правило при отглеждането на дете и то е, че родителите винаги трябва да са наясно с неговото общо състояние.

 

2. При кои симтоми родителите трябва да действат веднага?

 

 

* Висока температура

 

Ако едно дете има настинка, болки в корема и повишена температура, не е задължително да се посети лекар веднага. Важна роля в преценката дали състоянието е спешно играе възрастта. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо трябва да бъде прегледано от специалист. При деца с висока температура важат следните правила:

Кърмачета с фебрилитет над 38,5 оС следва да бъдат консултирани в кратки срокове с доверения педиатър.

При дете над една година, което обаче е все още в задоволително състояние и се храни, може да се изчака с посещението при лекар.

В случай на дете над една година, при редовно следене на температурата и тя се задържи 40°C, се препоръчва задължителен преглед от специалист.

Измерим ли температура от и над 41°C, със сигурност се касае за животозастрашаващо състояние и детето трябва да бъде откарано в болница незабавно. Особено опасни са фебрилните гърчове, които се нуждаят от незабавна лекарска намеса.

 

* Апатично поведение

 

Необходимо е да наблюдаваме детето за промени в ежедневните му дейности, т.е. за поява на апатия – не желае да играе, да се движи или дори да стои седнало. При всеки човек с повишена температура се забелязва отпадналост и умора, но ако дори и след медикаментозно лечение и смъкване на температурата, детето запази това съсояние, е по-добре да се консултираме с лекар. Опасност представляват и обилното повръщане, съчетано или не с диария. Те водят до тежка дехидратация на организма, която може да има тежки последствия, ако не се овладее в кратък срок. И в този случай важи правилото – колкото по-малко е детето, толкова по-бързо да се заведе на лекар.

 

3. При следните симптоми – незабавна реакция!

 

Когато детето е неконтактно или страда от недостиг на въздух, е необходимо да се закара веднага до най-близкото болнично заведение.

 

Друг симптом е силната болка, която продължава във времето без да отзвучи.

 

Ако детето е паднало и има нарушено съзнание или силно кръвотечение от раната, трябва да бъде прегледано от лекар, който да прецени какви мерки да бъдат взети.

 

4. Как да действаме адекватно като родители?

 

При начални симптоми на настинка е дорбе да следим динамично състоянието на детето и да му дадем понижаващо температурата лекарствено средство. Медикаментите за деца обикновено се произвеждат в подходящи форми – свещички или сиропи, за да бъдат по-лесно приети.

 

Лекарства, които може да дадем, ако детето изпитва болка и има повишена температура, са парацетамол и ибупрофен. Друг метод за овладяване на фебрилно състояние е поставянето на кърпи напоени със студена вода с оцет под мишниците, около врата и в ингвиналните гънки. По тези места преминават големите кръвоносни съдове и охлаждането им повлиява положително усилията ни да се справим с високата температура. Ако след час сме успели да понижим температурата с един градус и наблюдаваме подобрение, бихме могли да изчакаме известно време преди да посетим личния лекар.

 

Важно: Консултацията с педиатър е задължителна, когато не се чувстваме сигурни в действията и преценката си. Тогава е по-добре да бъдем по-предпазливи отколкото да закъснеем в търсенето на медицинска помощ!