Пруритус е медицинският термин, с който се означава сърбежът по кожата. Той се описва като неприятно усещане, водещо до силна нужда от разчесване, което оказва влияние и върху качеството на живот на пациентите. Сърбежът се определя като най-честия симптом в дерматологията.
Причините за хроничния сърбеж по кожата са многообразни – от инфекциозни заболявания (например краста) до неврологични и психични разстройства, прием на медикаменти и други. Задържане на оплакванията повече от 3-4 седмици налага търсене на причината и консултация със специалист. Често се прилагат различни облекчаващи симптомите средства като салицилов спирт, розова вода, ментол. Но те нямат лечебен ефект, а само временно успокояване на кожата.
При инфекциозните заболявания появата на сърбеж е съчетана с появата на обрив, чийто специфичен вид дава насоки за какво инфекциозно заболяване става въпрос и съответно назначаване на лабораторни изследвания за обективизиране на диагнозата.
Различни дерматози (заболявания на кожата) също се характеризират с известна специфика на поява на лезиите по кожата – локализация, начин по който изглеждат – плаки, везикули (малки мехурчета), надигнати или не от кожата.
При атопичния дерматит симптомите се развиват постепенно, там също е налице сърбеж, но той се свързва до голяма степен и със екстремната сухота на кожата. При тези пациенти прилагането на кремове, които едновременно хидратират и запазват влажността на кожата води до значително подобрение, наред с основната терапия.
Хроничният сърбеж може да бъде свързан с някои метаболитни отклонения, както и при заболявания на различни вътрешни органи. При увредена бъбречна функция е налице сърбеж при приблизително 30-40% от пациентите в крайните стадии на хронично бъбречно заболяване (бъбречна недостатъчност). Обикновено появата на сърбежа е в първите два-три месеца след започване на хемодиализно лечение при тези пациенти.
Увредената функция на черния дроб също е честа причина за появата на сърбеж, често без наличието на обрив по кожата, с изключение на следите от разчесвания. Честа причина е наличието на стоп в оттичането на жлъчния сок – холестаза. В тези случаи обикновено сърбежът започва от кожата на дланите и ходилата и след това обхваща други части от тялото. Характерно е засилване на сърбежа през нощта, както и това, че разчесването не води до облекчение.
Сърбежът е чест симптом при някои злокачествени заболявания на кръвта – лимфом на Ходжкин, лимфоцитна левкемия, повече от половината пациенти с есенциална тромбоцитопения съобщават за наличие на хроничен сърбеж. Тези заболявания също влизат в диференциалната диагноза на пруритуса.
Сърбежът е чест симптом при психично болни пациенти. Чест пример в практиката са т. нар. налудни паразитози, при които пациентите вярват, че кожата им е заразена с паразити и докладват сетивни симптоми като сърбеж, ухапване или пълзене под кожата. В опита си за отстраняване на паразитите те разчесват силно кожата до кръв. Тези лезии стават входна врата за вторични инфекции.
От друга страна, пациентите с хроничен сърбеж често развиват психични съпътстващи заболявания като генерализирана тревожност и депресия, в резултат на нарушеното качество на живот, поради което е трудно да се определи дали съпътстващите психиатрични заболявания са причина за сърбежа или следствие от него.
Не на последно място е значението на лекарствено-индуцираният сърбеж. Най-често се съчетава с появата на екзами, но в някои случаи може да бъде самостоятелен симптом. Често след преустановяване на приема на съответния медикамент сърбежът изчезва.
Към причините за хроничен сърбеж влизат в съображение дългогодишен диабет, хиперпаратиреоидизъм, притискане на гръбначно-мозъчни нерви, лупус, кожна саркоидоза и други.