Романтичната любов и дълготрайните партньорски отношения. Семейна психотерапия с Деница Банчевска и д-р Веселин Христов
Широкоразпространената идея, че романтичната, пламенна любов е съществена за брачните отношения е сравнително нова. Този идеал се разпространява едва през последните 1-2 века. Исторически, функцията на брака е била отглеждането и социализирането на деца. Хората винаги са се влюбвали, любовта се е считала за желано следствие, но рядко е била основание за брак. Причината за това е, че романтичната любов е краткотрайна, често пъти базирана на ирационални несъзнателни нужди, докато отглеждането на деца изисква дългосрочно, стабилно партньорство.
В наши дни романтичната любов се счита за фундаментална, но наред с това брачните отношения изглеждат по-нестабилни и несигурни, което води до увеличаване на разделите и разочарованията. Обществото сякаш все още няма опитност и солидни традиции в това, как да се съчетаят двете – страстната любов с потенциала за дълготрайна връзка. Много клиенти идват при нас с въпроса как да открият вълнуващ романтичен партньор, с когото да превърнат пламенната любов във взаимна обич и дълготрайно партньорство.
Когато избираме брачен партньор, избираме много неща, включително партньор в родителстването, който ще участва във възпитанието на децата ни, ще бъде сътрапезник на масата ни, спътник в множество ваканции и пътувания, основен другар в свободното време, консултант и подкрепа в професионалната сфера, някой, който ще ни споделя ежедневните си преживявания в продължение на години и в старостта. Избираме да се свържем с неговия род и култура, да се съобразяваме с неговите основни ценности, да приемаме неговите несъвършенства. Тъй като романтичната любов не гарантира съвместимост, е важно изборът да е съзнателен и информиран. Един и същи човек може да се окаже прекрасен партньор за едни и невъзможен за други.
Трудността в отношенията обаче идва най-вече от това, че романтичните ни чувства се водят предимно от несъзнавани подбуди. Често не познаваме себе си достатъчно, за да знаем какви са актуалните ни емоционални нужди и несъзнавани потребности, които често се оказват в съревнование със съзнателните ни предпочитания. За повечето хора несъзнаваните подбуди, които водят до влюбване, са свързани с важни аспекти от техния живот, в които усещат потенциала на партньора да ги удовлетвори. Той или тя със своите качества могат да ни помогнат да задоволим психологическа необходимост или да излекуваме емоционална рана, да подкрепят личностно развитие и като цяло да допълват нашата личност. Когато сме с другия, имаме усещането, че сме по-цялостни, което не присъства иначе. Това е усещането, което често се появява във фазата на влюбване.
Усещането за влюбеност обаче се стопява с времето, защото изживяваме „пълнотата“ през другия човек, без напълно да сме развили и интегрирали качествата, които той внася в нашия живот или пък сме ги проектирали върху него без той да ги притежава. Често търсим или дори се чувстваме зависими от някои качества на неговата личност, като същевременно отхвърляме характеристики, които са неотлъчно свързани именно с тези качества. Истинската „работа“ в една връзка започва, след като сме намерили желания партньор и сме изправени пред осъзнаването, че той внася в нашия живот не само приятно вълнение, но и объркване и съпротиви. Тези крайности не са знак за нестабилност, а отразяват един от най-големите парадокси в отношенията: усещането за осъществяване на нашите най-съкровени желания за партньорство събужда и нашите екзистенциални страхове. Става дума за страхове, като това да загубим себе си, да бъдем контролирани от друг, да преживеем отново емоционална болка, да бъдем експлоатирани, напуснати или изоставени. Преодоляването на тези страхове изисква усилия по изграждането на взаимно доверие и уважение, а ако това липсва, е възможно погрешно да припишем нашите реактивни чувства на някакви несъвършенства в партньора ни или в самите нас.
Не е необходимо и дори не е възможно винаги да сме наясно какво има в сянката на нашите стремежи. Достатъчно е да разбираме и помним, че това което ни е привлякло в партньора и него в нас, включва важни характеристики за нашето личностно развитие и цялостност. Когато приемем този аспект става по-лесно да се доверим на процеса в отношенията и да сме по-малко реактивни към горчивините, които се пораждат, когато романтичното влюбване си отиде.
Само след преминаването на изпитания и прекарването на време заедно – време, инвестирано в това да разучим, оценим и приемем нашите разлики вместо да ги осъждаме – ние можем да разпознаем скритите ползи, които ни носи нашият партньор и които първоначално може да са изглеждали като проблеми за елиминиране. Приемането на неизбежността на тези преживявания, без да ги бъркаме с индикатори за невъзможност на отношенията, позволява създаването на здравословни отношения, личностно порастване и взаимна подкрепа в контекста на връзката. Това изисква търпение, вътрешна работа и поемане на отговорност за собствените емоционални процеси.
