Приложение на пробиотици в детска възраст – основателно ли е?

Повече от 500 различни вида бактерии обитават стомашно-чревния тракт на човешкия организъм. Най-голямо е тяхното количество и разнообразие в дебелото черво. Взаимоотношенията между микроорганизмите и макроорганизма са многостранни и са основани на баланс и взаимно сътрудничество.

 

Нарушаването на този баланс може да е, както следствие на развиващо се заболяване, така и да е предпоставка за отключване на патология. Ето защо, научната общност е обърнала взор към установяване на обективната значимост на чревната микрофлора за поддържане на човешкото здраве.

 

Кърмачетата се раждат със стерилна храносмилателна система. Колонизирането на последната с доброкачетвени бактерии започва още с преминаването на новороденото през родилните пътища. Доказано е, че децата, родени по оперативен механизъм, имат по-слаба колонизация на стомашно-чревния тракт с микроорганизми на края на първата седмица.

 

В храносмилателната система се установява динамичен баланс между доброкачествените бактерии. Техният вид и съотношение в различните отдели на стомашно-чревния тракт не са случайни. В нормални условия, опитите на патогенните микроорганизми да разстроят хармонията на чревната микрофлора се оказват безуспешни.

 

Доброкачествените микроорганизми блокират размножаването и прикрепянето на болестотворни бактерии към повърхността на червата. Освен това, чревната микрофлора стимулира локалната имунна защита и производството на мукус в храносмилателния тракт.

 

В контекста на тези доказани факти, се провеждат проучвания за установяване на това, доколко е основателно пробиотичното лечение при различни стомашно-чревни заболявания в детска възраст. Пробиотик означава „за живота“. Българското кисело мляко се приема за първият пробиотик в световен мащаб.

 

Пробиотиците представляват микроорганизми, които възстановяват хармонията в съотношението и функционирането на нормалната чревна микрофлора. В проучванията, извършвани днес, пробиотици се прибавят в млякото или във формулите на малки деца със стомашно-чревна патология. Целта е да се установи дали пробиотиците ускоряват паралелно провеждания лечебния процес.

Резултатите на някои от проведените проучвания показват, че определени пробиотици намаляват продължителността и тежестта на някои остри инфекциозни гастроентероколити и антибиотик-асоциирани диарии. Положителен ефект се отчита и в повлияването на коликите при кърмачето. Друго проучване демонстрира намаляване и забавяне във времето на алергични заболявания като атопичния дерматит при суплементация с пробиотици.

 

Компетентните органи не препоръчват рутинно обогатяване на къмаческите формули с пробиотици или пребиотици. Това няма да направи детето „по-здраво“! Абсолютно противопоказание за използването на пробиотици са заболяванията на имунната система.

 

В заключение, трябва да се осъзнае, че човешкият организъм в своето състояние на здраве и пълноценно хранене няма нужда от това да бъде „подпомаган“. И това е в сила за всяка една добавка.