Бременността продължава средно около 40 седмици. Този период се равнява на девет календарни и десет лунарни месеца (лунарният месец има 28 дни) или прибризително около 280 дни от първия ден на последната редовна менструация.
Раждането е на термин, когато стане в периода от 38-ма до 42-ра гестационна седмица. Преносена е тази бременност, която е продължила повече от 42 гестационни седмици ( 294 дни ). Бива два вида:
Хронологично преносена бременност. При нея преносването е само в дни и най- често варирането в дните идва от късно настъпила овулация (след 14-ти ден на цикъла) и съответно по-късно станало оплождане. При хронологично преносената бременност, плодът няма характерните за преносеност признаци.
Биологично преносена бременност. Новороденото има характерни за преносено дете признаци, които са свързани с по-дълъг ръст, суха, набръчкана и лющеща се кожа, дълги нокти по крайниците, намалено количество верникс, лиспа на лануго косми по тялото и други.
Причините за преносване на бременността могат да бъдат отстрана на майката, на плода, или комбинирани.
Причини за преносената бременност отстрана на жената
Неточен термин – бъдещата майка може да не помни с точност първия ден на последната редовна менструация, или да има по-дълъг от 28 дневен цикъл. Обикновено коригирането на вероятния термин на раждане (ВТР) става по време на биохимичния скрининг в 12-та гестационна седмица.
Съществува теория за генетично унаследена склонност за преносване на бременността, тъй като се среща по-често при бременни, чиито майки също са преносили. Смята се, че при първораждащи след 30-годишна възраст преносването е по- често. При жени, които са преносили първата си бременност, много вероятно е да преносят втората и последващите бременности.
Хормонален дисбаланс, който се изразява в нарушено съотношение на гонадотропните хормони и понижено количество на естрогените особено на естриола. Намалени са също така нивата на калия, калция и ацетилхолина, което води до понижена контрактилната активност в миометриума ( мускулния слой ) на матката.
Намалено количество на рецептори за окситоцин в матката. Оситоцинът е хормон, който се отделя от задния дял на хипофизата, има кратък полуживот – около 3-4 минути и предизвиква маточни контракции, чрез свързването му с рецептори в матката, които към края на бременността значително нарастват по количество. При жени, които преносват е установено, че броят на тези рецептори за окситоцин в матката е понижен.
Причини за преносена бременност отстрана на плода
Нарушения в развитието на ЦНС (централна нервна система) на плода. Наблюдава се при плодове с аненцефалия, хидроцефалия, микроцефалия, синдром на Даун и други. Нарушения в развитието на плода, водят до намален синтез на кортикостероиди, от които зависи пулсативното отделяне на простагландини, за които се знае, че имат голяма роля за започването на родилна дейност.
Фетална надбъбречна хипоплазия;
Липса на фетална хипофиза (рядко усложнение).
Клинична картина при преносена бременност
Характерно за преносената бременност е намаляване на количеството на околоплодните води средно с 100-200 мл седмично.
Заедно с пониженото количество на околоплодни води се губят бактерицидните им свойства, а това способства за повишен риск от фетални инфекции, в това число и фетална пневмония. Заради по-малкото количество околоплодни води след термин, може да се наблюдават и инциденти отстрана на пъпната връв дължащи се на притискане, което да е причина за възникване на намален приток на кислород към плода – хипоксия и евентуално интраутеринна фетална смърт.
Около и след термин се наблюдава „презряване“ на плацентата. То е свързано с образуване на микротромби, калцификати и кисти в нейната структура, а това води до намаляване на площта, която изхранва плода. Стига на хронична хипоксия, която пък би могла да е причина за интраутеринна ретардация (изоставане), или смърт на плода ако настъпи остро. Крайният стадии на стареенето на плацентата води до хронична плацентарна недостатъчност и свързаните с нея рискове за плода.