Свикнали сме възрастните и не чак толкова възрастните като забравят нещо на шега да казват, че ги е „хванала склерозата“. Не че не може да са прави, но склерозирането не е резервирано само за мозъка, а представлява универсален патологичен процес, способен да се развие на най-различни места.
Отосклерозата е хронично неинфекциозно заболяване на ухото, което може да причини отслабване или загуба на слуха, както и неприятният симптом на шум в ушите. Причините за него не са напълно изяснени, но се приема че в близо половината от случаите има генетично предаване на болестта с непълна пенетрантност – т.е. тя не се проявява при всяко поколение, носител на гена, а само при някои.
Счита се още, че и т. нар. ендокринни фатори – хормоните – имат значение, тъй като дамите са засегнати по-често от господата, а първите оплаквания започват след прекарана бременност или пък се засилват след такава.
Опознай врага
За да се разбере как отосклерозата причинява пораженията си, е нужно да си представим как функционира ухото. То работи с механичните трептения – звукови вълни. Последните попадат най-често от въздушната среда във „фунията“ на ушната мида, минават през външния слухов проход и достигат до тъпанчевата мембрана.
Трептенията на тъпанчевата мембрана се предават на свързните към нея слухови костици – чукче, наковалня и стреме. Последното подвижно затваря малък отвор – овалното прозорче – към вътрешното ухо – костният охлюв. Трептенията, подавани от стремето, там достигат до кортиевия орган – нервните клетки, които кодират вълните в информация и я изпращат към мозъка.
От всичко описано става ясно, че всеки процес, който засяга подвижността по веригата, нарушава предаването на звуковите вълни. А при отосклерозата се случва именно това – започва се с образуване на зони на костна резорбция, в които впоследствие се образува нова спонгиозоподобна кост, която после се превръща в компактна.
Този процес на реорганизация на костното вещество в повечето случаи се намира в областта на овалното прозорче и води до фиксиране на стремето в нея – така се нарушава и предаването на трептенията. Отосклеротични огнища може да има и на други места в костния лабиринт и да се стигне до засягане на слуховия нерв.
Симптомите
Заболяването започва с бавно, но прогресивно отслабване на слуха, което настъпва най-често между 20 и 40 годишна възраст. Намалението на слуха в началото е едностранно, като впоследствие се засяга и другото ухо. Някои болни съобщават за субективен тинитус – шум в ушите.
Интересна особеност е, че болните чуват по-добре в шумна обстановка – paracusis Willisii. Сред обясненията е и фактът, че на шумно обикновено се говори по-високо.
При отоскопия симптомите са оскъдни – кожата на външния слухов проход може да е атрофична с малко отделяне на церумен (ушна кал). По тъпанчевата мембрана обикновено няма изменения, но ако има активна отосклероза през нея може да прозира добре кръвоснабдената новообразувана кост – симптом на Schwarze. Евстахиевата тръба е проходима.
Важен компонент е аудиометричното изследване. При фиксацията на стремето тя сигнализира за звукупроводен тип на увреда, но е възможно да разкрие и смесен тип, комбиниран със звукоприемен – ако отосклерозата е засегнала лабиринта.
Лечението
Отосклерозата е заболяване, което изисква оперативно лечение. Последното в 99% от случаите има много добри функионални резултати, като подобрява драстично слуха и повлиява благоприятно шума в ушите.
Оперативната интервенция се състои в стапедопластика или стапедектомия. При стапедопластиката се премахва тази част от стремето, която е фиксирана в овалното прозорче, и тя се замества с малко парченце фасция – мускулна обвивка – взета от самия пациент. По този начин блокажът се преодолява и звуковата верига се възстановява.
При стапедектомията се премахва цялото стреме и то се замества с протеза – изкуствено стреме.
Проблем все още представлява отосклерозата на лабиринта, където такива оперативни намеси не могат да повлияят процеса. При установяването ѝ се препоръчва прием на флуорни и калциеви препарати по определена схема с цел забавяне на процеса.