Остър перикардит – когато е възпалена обвивката на сърцето

Перикардитите представляват възпалително заболяване на обвивката на сърцето, наречена перикард. Честотата на перикардитите не е голяма (около 4-5%), но трудното диагностициране, лечение и последствията, които водят след себе си, ги отвеждат в графата на тежките и неблагоприятни сърдечни болести. Съществуват няколко класификации на перикардитите:

Според възникването и трайността на болестта биват: остри, подостри (с течение на месеци) , хронични (с течение на години). Част от хроничните биват т.нар констриктивни перикардити (плътно срастване на слоевете на перикарда след отминаване на острата инфекция).

Според причинителя: инфекциозни и неинфекциозни.

Според това дали има течност (перикарден излив) в перикардната торбичка – без излив, с излив и в най-тежкия вариант – с излив, причиняващ сърдечна тампонада.

 

 

Какви оплаквания може да има болният при остър перикардит?

 

Оплакванията са различни при острия и при хроничния перикардит, като е важно да се знае, че те могат да бъдат съвсем дискретни, имитиращи други болести и трудни за диагностициране. При остри перикардит може да има:

Болка в гърдите или такава, обхващаща раменния пояс, корема или шията. Особена характеристика на тази болка е, че намалява при навеждане напред или сядане.

Задух, повърхностно дишане, тежест в гърдите.

Завишена температура, която варира от ниски до критично високи стойности според причинителя на инфекцията.

Безапетитие, отпадналост.

Изпотяване (понякога основно през нощта).

Отслабване на килограми.

Гадене, нарушено преглъщане, нарушено дишане (при наличие на перикарден излив).

 

Едно от най-острите и животозастрашаващи състояния, което може да настъпи, е събирането на голямо количество перикарен излив и формиране на т.нар сърдечна тампонада. При него, поради притискане на сърдечния мускул отвън, се нарушава функцията му. Оплакванията са по-силно изразени и изискват своевременно и адекватно лечение.

 

Какви причини могат да доведат до остър перикардит?

 

 

Съществуват много и разнообразни причини за острия перикардит. От една страна стоят инфекциите – грипен вирус, варицела, аденовируси, рубеола и др; бакериални причинители – туберкулозни бактерии, стафилококи, пневмококии и др; гъбички, паразити, HIV и др.

 

Друга голяма група са тези при болести на съединителната тъкан – при ревматоиден артрит, лупус, склеродермия и др. При инфекции на органи, съседни на перикардната торбичка – пневмония, плеврит, заболявания на самото сърце или големите съдове. Перикардит може да се развие и при подагра, микседем, бъбречна недостатъчност, онкологични заболявания, след травми на сърцето, след провеждане на лъчетерапия и много други.

 

Какви са основните изменения, които се откриват при прегледа?

 

 

Когато се преглежа болен със съмнение за перикардит, е особено важно да се изяснят всички налични придружаващи заболявания, преживяни инфекции в близкото и далечно минало, начинът на живот и т.н. При разпита и след извършен преглед се установяват част или всички от описаните симптоми.При прегледа могат да се открият ускорен пулс, учестено дишане, специфичен шум на перикардно триене, приглушаване на сърдечните тонове, евентуално рентгенови и ехокардиографски промени на сърцето, формиране на перикарден излив в различен размер, ЕКГ промени и тн. Различните видове перикардити имат свои особености в протичането.

 

При лабораторно изследване измененията не са специфични – данни за възпалителен процес, лабораторни данни за увреждане на сърцето и др. Особено важно е при наличие на излив да бъде взет материал от него чрез пункция и той да се изследва.

 

Лечението на перикардитите е комплексно, включващо както общи медикаменти, така и специфични срещу точния причинител. Нерядно се налага и хирургични манипулации срещу настъпили усложнения.

 

Сърцето и неговите обвивки са обект на усложнения на много заболявания. Ето защо винаги трябва да се мисли сериозно в тази насока, дори при най-бегли оплаквания.