През миналия век са постигнати многобройни постижения в борбата с векторно-предаваните болести като малария, бартонела, жълта треска и тиф, включително разработването на различни лекарства и ваксини за тяхното значително намаляване, поне що се отнася до индустриализираните страни. Изследванията обаче не спират. Така, например, миналата година учени от университета в Джорджия публикуваха статия, в която използват паразитна оса, за да разберат как болести, предавани посредством комари, избягват мониторинга на имунната система на гостоприемника.
В публикация в PLOS ONE авторите Кевин Кларк и Денис Филипс изследват мрежа от протеини, образуващи имунния комплекс на комарите и гъсениците. Функцията на този комплекс е да търси и унищожава болестотворни патогени. Някои агенти обаче са способни да избягват имунния отговор на насекомите, което им позволява да се размножават в гостоприемника и в някои случаи да заразяват хора.
За да вникнат по-добре в изследвания процес, Кларк и Филипс се фокусират върху паразитната оса, която съхранява яйцата си в организма на гъсеницата Bombyx mori, позната като копринена буба, заедно с вирус, чийто протеин нарушава функцията на имунната й система. По-конкретно, паразитната оса успява да направи това благодарение на инхибитор Egf1.0, блокиращ производството на меланин в гъсеницата. Меланизацията е един начините, чрез които гъсеницата се защитава от патогени: в случая производството на меланин е насочено към покриване на тяхнаха повърхност.
Като допълнение, проучването на Кларк и Филипс показва и какви ензими използва имунният комплекс за активиране на хемоцитите (еквивалент на белите кръвни телца при хората), чиято роля е да атакуват болестотворните агенти. Не на последно място, учените идентифицират наличието на съсирващи протеини в насекомите, помагащи за улавяне на патогените, показвайки колко сложна е всъщност имунната система на насекомите.
„Колкото по-добре разбираме имунната система на насекомите, толкова по-добре можем да разберем как маларията, вирусът Zika и други човешки патогени избягват имунната система на гостоприемника и се прехвърлят на нас“, свидетелства Кларк за стойността на откритието.