Обструктивна сънна апнея при децата – диагностика и лечение
Обструктивната сънна апнея при децата е сериозно нарушение на съня, което може да има редица неблагоприятни последствия. То се характеризира с хъркане, дишане през устата, спиране на дишането, чести нощни пробуждания и други. Счита се, че за състоянието отношение имат хипертрофията на тонзилите (сливиците), включително и аденоидната вегетация (т. нар. трета сливица), както и нарушеният мускулен тонус на мускулатурата в задната част на устната кухина. Дългосрочните последствия могат да включват: нощно напикаване, нарушения в поведението, дефицит на внимание, невиреене, забавяне на растежа, сърдечно-съдови заболявания и други.
Какво показва прегледът при детето с обструктивна сънна апнея?
При съмнение за нарушения на съня, свързани с дишането, трябва да се извърши задълбочен преглед, който да включва преценка на общото състояние, поведението, целенасочено търсене на анатомични причини, които могат да доведат до обструкция на дихателните пътища. Следва да се изследва проходимостта на носа, наличие на изкривяване (девиация) на носната преграда, стеснение на хоаните или носните ходове и други.
Необходимо е да се огледа размерът и анатомията на мекото небце, езикът, сливиците. Ако по време на случаен преглед се установи хипертрофия на тонзилите, трябва да се търсят целенасочено симптоми на обструктивна сънна апнея, дори неспецифични такива – нарушения на вниманието, поведенчески разстройства, сънливост, нощни напикавания и други.
Как се поставя диагнозата?
„Златен” стандарт в диагностиката на нарушенията на съня е полисомнографията. Въпреки това все още съществуват редица проблеми – липса на стандартизирани консенсуси за детска възраст, липса на лаборатории, които да изледват съня при децата, скъпоструваща апаратура, недостатъчен опит и други.
Изследването трябва да се извършва в специално оборудвана лаборатория, където детето прекарва нощта. По време на съня посредством редица сензори се записват: сърдечната честота, сатурацията (насищането) на кръвта с кислород, движенията на тялото, дихателните движения, звуците (хъркане, шумно дишане), мозъчната активност.
Друг диагностичен подход включва използването на камера в стаята на детето, която да запише епизодите на спиране на дишането (апнея), продължителността им, както и честите нощни пробуждания. Резултатоте обаче са противоречиви и не толкова достоверни.
Латералната рентгенография има диагностично значение за определяне размера на аденоидната вегетация. По-рядко се използват високоспециализираните изобразяващи техники – компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.
Мониторирането на кислородната сатурация с помощта на датчик не се препоръчва рутинно, тъй като много често при децата не се наблюдават десатурации (спадане на насищането на кръвта с кислород), но за сметка на това е налице непълноценен сън.
Каква е терапията?
Първа линия на лечение при деца с хипертрофия на тонзилите и аденоидна вегетация е хирургичното им отстраняване. Доказано това подобрява дишането през нощта, редуцира хъркането, епизодите на спиране на дишане, хипоксемията (ниската сатурация на кислорода в кръвта), проблемите с теглото, поведенческите и когнитивни нарушения, нощното напикаване.
Друг терапевтичен метод е използването на апарат, който осигурява продължително позитивно налягане в дихателните пътища – CPAP (continuous positive airway pressure). При децата използването на апаратурата може да се окаже проблем, като 20% от тях не я толерират добре.
Ако хъркането и обструктивната сънна апнея не са постоянни, а се появяват само при боледуване на детето, провеждането на адекватна терапия може да помогне. При деца с наднормено тегло, отслабването често довежда до редуциране на оплакванията. При подлежащ алергичен терен следва да се проведе тестуване за алергени и евентуално провеждане на лечение.
