Миома

Миомата представлява доброкачествен тумор, който се развива в
мускулната тъкан на матката (миометриум), най-често в областта на
нейното тяло. Заболяването се открива при 20% от жените на възраст
между 20-35 години, като честотата му се повишава с възрастта. Така при
жени на възраст над 40 години миомата се среща в около 40% от случаите,
но с настъпването на менопаузата откриването и е рядкост. Забелязва се
известна зависимост на състоянието и с това дали жената е раждала или
не – обикновено нераждалите страдат по-често от появата на миомни възли
в сравнение с раждалите жени.

Матката представлява кух мускулест орган, който е изграден от три слоя – ендометриум, миометриум и периметриум.
Ендометриумът съставлява лигавицата на органа, която търпи циклични промени в хода на ментруацията.
Миометриумът
включва множеството гладкомускулни снопчета, които оформят основната
част на матката. Сред тях често се разполагат и единични еластични и
фиброзни влакна, които са по-силно представени в маточната шийка.
Именно описаните мускулни влакна дават началото на развиващата се миома.

Най-отвън матката е покрита с тънка серозна ципа, наречена перитонеум.

Всичко миоми започват като малки възелчета в мускулната тъкан на матката.
Разделянето на миомните възли има значение за диагностиката и
лечението, като то може да стане в зависимост от различни критерии.

По отношение на размерите им разнообразието е голямо – те могат да
бъдат колкото главичката на карфица или пък така да разширяват матката,
че да симулират 6- или7- месечна бременност.

Освен това може
да се наблюдава само един подобен възел или група от малки възли, които
да бъдат разположени в различни области в матката.

В зависимост от посоката им на растеж се оформят средните три групи възли, които имат важно диагностично значение:

-субсерозни
– обикновено се развиват от външната част на маточната мускулатура и
продължават своя растеж извън матката, т.е. към коремната кухина и в
този случай отвън те са покрити с перитонеум
-интрамурални
– те се развиват в рамките на самата маточна стена и водят до нейното
значително уголемяване, те са и най-честата форма на миомни възли
-субмукозни
– тези възли се развиват към маточната кухина и са покрити с маточна
лигавица, те най-често водят до по-сериозните симптоми на заболяването
като значителното кървене; освен това именно те най-често се свързват с
прояви на безплодие и аборт

Сравнително нерядко
субмукозните и субсерозните възли могат да растат на краче – това са
т.нар. педикулизирани миомни възли. Това означава, че възелът е свързан
с вътрешната или външна повърхност на органа посредством тънка ивица
тъкан.

ричините, които водят до възникването на това заболяване, все още са неясни.

Това, което се знае със сигурност е, че миомата е хормоночувствителен тумор.
За неговия растеж от изключително значение са естрогените, рецептори за
които има в изобилие в миометриума. Тези хормони обаче сами по себе си
не са в състояние да доведат до появата на миомен възел. Т.е.
естрогените единствено контролират растежа и развитието на
доброкачествения тумор, но нямат отношение към неговото възникване. Най-често миомата нараства при естрогенна терапия и по време на бременност, а намалява с настъпването на менопаузата,
като има данни и за пълното и изчезване постменопаузално. Това показва,
че докато в организма на жената има достатъчно количество естрогени,
миомният възел има всички предпостваки да расте, макар и бавно.

Фактори, за които се смята, че имат отношение към възникването на заболяването, са:

-затлъстяването
-хипертонията

-мастопатията

Освен
това често се наблюдава комбинирането на миомата с ендометриоза
(състояние, при което се наблюдава появата на маточна лигавица извън
рамките на матката), поликистоза на яйчниците и хиперплазия на
ендометриума (увеличено количество на маточната лигавица).

Обсъжда се съществуването и на фамилна обремененост, свързана със заболяването.

Не на последно място се изтъква и расовата принадлежност като фактор за
появата на миомата – афроамериканките имат много по-голяма склоност към
развиване на заболяването, като причините затова все още са неясни.

Нови изследвания подозират прогестерона и прогестините като евентуален
фактор, водещ до появата и растежа на миомата и дават нови надежди към
лечението на заболяването. Все още обаче резултатите са в процес на
изучаване и допълнително изследване.

Симптомите, с които се проявява заболяването, са доста разнообразни.
Най-често това се определя от вида, големината и броя на миомните възли.

Въпреки различията най-честите симптомите са:

-кръвотечение
– обикновено възниква анормално кръвотечение, което се различава от
ментруалното. То е или под формата на метрорагия – кръвотечение извън
периода на нормалната менструация, или е под формата на хиперменорея –
засилено менструално кръвотечение, често протичащо с наличие на
съсиреци в отделената кръв. Типът и тежестта на кръвотечението са
свързани най-вече с разположението на миомните възли, като най-склонни
да дават този симптом са субмукозните. Обикновено жените с подобни
оплаквания се чувстват изтощени поради значителната кръвозагуба и
съответно развитието на анемия и са по-склонни към инфекции.

-чувство на притискане
– най-често това се наблюдава при големи миомни възли, които изпълват
значителна част от маточната кухина или растейки извънматочно,
притискат различни органи. Усеща се чувство на пълнота и теглене в
долните отдели на корема, съпроводено с тежест. Често този симптом се
последва от появата на болки. Макар и рядко големият миомен възел може
да бъде сбъркан с бременност поради сравнително бързо нарастващия си
размер.

-болка –
когато миомният възел е в процес на растеж, обикновено болката има
спастичен характер, дължащ се на маточните контракции. В други случай
болката е неопределена и нерядко се спуска към задната част на бедрата.
Понякога като ранен симптом може да е появата на болки по време на
полов контакт.

-смущения в уринирането – наблюдава се често уриниране по малко поради притискането на пикочния мехур от нарастналата матка

-смущения във дефекацията – най-често настъпва констипация поради притискането на дебелото черво от уголемената матка

-стерилитет – настъпва в около 2-10%

-спонтанни аборти – честотата им е по-голяма при жени с миомни възли поради стеснената маточна кухина и променената маточна лигавица

Въпреки
изброените симптоми не бива да се забравя, че често заболяването
протича асимптомно и става обект на диагностициране напълно случайно
или в хода на други изследвания.