Лабораторна диагностика при заболявания на черния дроб

Функциите на черния дроб са разнообразни. Той се смята и за втория по големина орган в човешкото тяло. Има редица показатели, които се изследват лабораторно и чрез тях се оценява наличието или липсата на нарушение в определена функция на органа.

 

Черният дроб има основна роля в синтеза на протеини (белтъци) в организма. Определя се като основно място за синтез на почти всички плазмени белтъци, с изключение на имуноглобулините.

В него се синтезират хормони като инсулино-подобен растежен фактор, еритропоетин, трийодтиронин (Т3), а други се разграждат – стероиди, инсулин, паратхормон). Осъществява се екскреция на жлъчни киселини и отпадни продукти, осъществява се преработваща и детоксикираща функция (обезвреждане на амоняк, конюгиране на билирубин).

 

При увреждания в порталното кръвообращение (например при цироза) се засяга предимно синтетичната функция на органа. При смущения в жлъчния отток (хепатит, билиарна обструкция) се нарушава екскреторната функция, но белтъчната синтеза се запазва.

 

Детоксикиращата функция на черния дроб е последната, която отпада при чернодробни заболявания.

 

Лабораторни показатели за изследване на чернодробната функция:

 

Индиректният билирубин е водно неразтворим продукт от разграждането на хемоглобина. Плазмените му концентрации се покачват при хемолитични състояния (повишено разграждане на еритроцити), нарушено конюгиране на билирубин (синдром на Жилберт).

 

Директният билирубин нормално се открива в много ниски концентрации в плазмата. Концентрацията му се повишава при увреждания на черния дроб и билиарна обструкция. Повишава се количеството на билирубин и в урината.

 

Стойностите на билирубинът показват възрастова и полова зависимост. Повишени стойности се наблюдават при 1/3 от бременните. Общият билирубин може да се повиши и при продължително гладуване.

 

При намален белтъчен синтез, понижената стойност на плазмените концентрации на различните белтъци показва давността на чернодробното заболяване. Албуминът се синтезира в черния дроб и представлява главната транспортна система в плазмата. Понижава се при чернодробна недостатъчност и има важно значение при определяне стадия и проследяване на чернодробната цироза. Ниското му ниво е неблагоприятен прогностичен белег.

 

Понижени са стойностите му при недохранване, бременност, както и при възпалителни процеси (негативен острофазов белтък). Нивото на серумния албумин е един от параметрите за оценка тежестта на чернодробната цироза.

 

Холинестеразата е чернодробен ензим, чиято активност в серума се определя от функцията на чернодробните паренхимни клетки. За диагностика на чернодробни заболявания се изследва този ензим, заедно с АЛАТ (аланин аминотрансфераза) и ГГТ (гама-глутамилтранспептидаза).

 

Холинестеразата се понижава също така под действието на фосфороорганични пестициди, неостигмин, кортикостероиди, хормонали контрацептиви, пеницилин и други. Повишените ѝ стойности са налице при алкохолна стеатоза, както и при диабет, нефрозен синдром.

 

При хроничен хепатит, особено автоимунен може да е налице повишаване на общия серумен белтък до 90-95 г/л. Понижени стойности се наблюдават при декомпенсирала чернодробна цироза. Използва се т. нар. протеинограма – представлява електрофоретично фракциониране на серумни белтъци с количествена оценка на белтъчните фракции.

 

Понижаване на плазмената урея е индикатор за значително понижаване на синтетичната функция на черния дроб и се придружава с повишаване на амоняка в терминалната фаза на чернодробната недостатъчност. Понижаване на плазмения холестерол се наблюдава при напреднала чернодробна недостатъчност или недохранване и е белег на нарушена мастна обмяна. През черния дроб се елиминират и всички мастно разтворими медикаменти.

 

Преценка за състоянието на хепатоцитите се подпомага от изследване на ензимите в серума – трансаминази (АСАТ, АЛАТ), ГГТ.

 

Алфа-фетопротеин се изследва при съмнение за възникнал първичен хепатоцелуларен карцином.