Кожни прояви при Лаймска болест

С настъпване на лятото прохладните паркове и градинки стават все по-примамливи места за отдих. Но в необработените с препарати тревни площи реална опасност представляват кърлежите, които пренасят различни причинители на заболявания, едно от които е и причинителят на лаймската болест – Borrelia burgdorferi.

 

Лаймската болест е широко разпространено заболяване, което протича хронично и обикновено регистрираните случаи са спорадични. Основните органи, които заболяването засяга, са кожата, нервната система, ставите и сърцето. Причинителят на заболяването е сравнително неустойчив в околната среда и под въздействието на дезинфектанти бързо загива. Предаването е трансмисивно – чрез ухапване от кърлеж, в чиято слюнка се съдържат микроорганизмите. Същевременно кърлежът се храни с кръв от съответния си гостоприемник. Възприемчивостта е всеобща, но само част от ухапаните развиват клиничната картина на заболяването.

 

Каква е клиничната картина?

 

 

Заболяването се разделя на три стадия, като първите два се водят ранни, а третият – съответно късен. Характерно за заболяването е цикличното протичане в симптоматиката. След инкубационен период от няколко дни до месец се развива характерната клинична картина.

 

Първият етап се характеризира с т. нар. хронична еритема мигранс, която най-общо представлява възпалителен процес в мястото на ухапване от кърлежа. Около входната врата се сформира червено на цвят петно, което постепенно започва да нараства в периферията си. Постепенно неговият център започва да избледнява, а лезията придобива пръстеновидна форма. Възможно е размерът на кожната лезия да достигне 10-15 см в диаметър. Често, заедно с кожните прояви, се наблюдават и промени в общото състояние – отпадналост, главоболие, както и леко повишаване на телесната температура. Възможно е да има болки по мускулите и ставите, както и оплаквания от болки в стомаха и диария. Ако кожното възпаление не бъде забелязано, то тези симптоми се приемат често като грипоподобно състояние.

 

Вторият етап се характеризира с различни симптоми от ставите, сърцето и нервната система. Освен това кожните промени продължават. При около 30-40 % от болните се наблюдават кожни промени, които наподобяват хроничния еритем. Характерното за тях е, че сменят позициите си и се появяват по различни участъци от кожата. Наблюдава се завяхване на възпалението на едни места и появата му на други. Затова и кожните промени са наричани още мигриращ еритем. Възможно е по кожата да се появят туморовидни образувания (подобни на малки възелчета), които са със синьо-червен цвят и при опипване са с мека консистенция. Най-често се наблюдават по лицето, ушните миди и деколтето.

 

Третият и съответно последен стадий се развива от няколко месеца след ухапването до 1-2 години. За него също са характерни хронични промени по ставите, както и различно изразени по степен неврологични оплаквания. Освен това има и характерни промени, наречени хроничен атрофичен акродерматит. Най-често той е наблюдаван по кожата на стъпалата, лактите и коленете. Самата кожа става набръчкана и изглежда като пергамент. Освен това тя прозира и лесно се виждат намиращите се под нея кръвоносни съдове. По нея е възможно и образуването на плаки, които са ригидни при допир.

 

Лечението при Лаймската болест се основава на терапия с антибиотик. Обикновено борелията е чувствителна спрямо доксициклин, но при малки деца се препоръчва даването на пеницилини. В рамките на 1-2 седмици терапията води до клинично оздравяване.