Защо кинезитерапията има нужда от аналитични специалисти, а не просто от изпълнител на техники

Пациент има проблем с болки в раменната става или кръста и е насочен от лекар специалист към кинезитерапевт (или познат още в Западна Европа като физиотерапевт, физикален терапевт; www.wcpt.org). Чисто хипотетично пациентът отива при пет различни терапевта и получава от тях пет тотално различни хипотези за причината за проблема в рамото. Дали това означава, че ние като аналитични специалисти “пропускаме нещо важно”, за да решим проблема на пациента?

 

Всъщност, не е задължително да сме пропуснали нещо, но това означава, че терапевтите често избират различни средства и тестове за функционална диагностика на засегнатите структури, които често обаче нямат никаква диагностична валидност.

 

Последствието от неправилния избор на валидни тестове във функционалната диагностика често води до объркване в хипотезата “коя структура причинява болката в рамото на пациента или в кръста” и често е в резултат на т.н. моментно субективно пожелателно мислене на терапевта.

 

Тук не става въпрос за поставяне на диагнози, което е специфичната дейност на лекаря специалист. Тук става въпрос за уточняване на причинителя на болката например в рамото или кръста, към който кинезитерапевтите да насочат всички възможни средства на кинезитерапията, за да можем да повлияем правилно върху симптоматиката на пациента.

 

Затова кинезитерапевтите като аналитични специалисти трябва да се насочват и стимулират още в университета да разбират от пациента по-добре историята на проблема и да използват адекватни и валидни тестове във функционалната диагностика на засегната структура.

 

Много често на зададен въпрос, особено към студенти „Защо избра да направиш точно тази процедура и какво очакваш да се случи?” много от колегите отговарят “не съм сигурен точно”.

 

Всъщност, често терапевтите се фокусират върху изпълнението на точно запаметени техники от практиката, вместо да се създаде първо правилна хипотеза “коя структура е въвлечена и провокира болка”.

 

А на въпроса “Защо мислиш, че точно този мускул или сухожилие например е причина за болката?” често отговорът е “Защото усещам, че това е проблемът“.

 

Всъщност, каквато и клинична диагноза да имаме основните въпроси пред кинезитерапевта остават: На базата на кои адекватни и свързани елементи от историята на дадена проблематика (травма, болков синдром в рамото, лакътя кръста), огледа и функционално изследване ние стигаме до правилно заключение за произхода на болката на пациента?

 

На-добрият и ефективен начин за успешна работа с пациенти е достигане на източника на болка. Много добър избор за систематизиране на функционалното изследване са т.нар. стандартизирани протоколи за изследване, които подпомагат документирането и комуникацията между различни специалисти. Добър избор са т.нар. бланки за изследване по д-р Джеймс Сириакс (cyriax.eu), където в хронологичен ред се описват елементи от историята на проблема, огледа и функционалното изследване за всяка периферна става (рамо, коляно и др) и частите на гръбначния стълб.

 

Средствата, с които разполага кинезитерапията са много и разнообразни като започнем от добре познатите ставно-мобилизационни техники за периферните стави, както и техниките за гръбначен стълб, кинезиотейпинг, нееластичен тейпинг, специализирани упражнения, специализирани мануални техники, мобилизации на перифернта нервна система и много други.