Захарен диабет – до какви чести инфекции води?

Захарният диабет е хронично заболяване, което протича с абсолютен или относителен дефицит на инсулин. Характеризира се с увеличение на кръвната захар и нарушение на обмяната на белтъци, въглехидрати и мазнини. Всички тези нарушения заедно довеждат след себе си развитие на неврологични усложнения и такива на кръвоносните съдове.

 

Увреждането на кръвоносните съдове води със себе си своите последствия. Функцията на кръвта е да отдаде на тъканите кислород и хранителни вещества, като в същото време отнеме от тях отпадните вещества и въглеродния диоксид. Но при захарния диабет тази функция е нарушена, поради което тъканите са много по-податливи на инфекциозни причинители.

 

Тези инфекциозни причинители поразяват най-вече местата с най-влошено кръвоснабдяване. Често това се оказват точно долните крайници, поради което се появява и терминът „диабетно стъпало“. Произлиза от това, че по стъпалото е най-лошо кръвоснабдяването, а поради нарушената сетивност на нервите, дори и сериозни рани не причиняват болка. Така болните ги откриват късно, когато нерядко се стига и до ампутация на пръсти.

 

Най-чести са кожните инфекции. Гъбичните инфекции, наричани още и микози често поразяват пространствата между пръстите на краката, както и ноктите. Клиничната картина е представена от сърбеж, който може и да не е изразен толкова силно, заради споменатите вече нарушения в сетивността на нервите. Други симптоми са неприятната и специфична миризма, както и зачервяване на поразените участъци от кожата.

 

Гнойните инфекции на кожата също не са за подценяване. Чест причинител е стафилококът, който е нормален обитател на кожата, но попаднал в рани, където средата е стерилна води до инфектиране на мястото. Една от инфекциозните кожни единици, до които води е т.нар. фурункул или познат още като цирей. Представлява възпаление на космения фоликул, заедно с мастната жлеза до него и околните тъкани. Протича с набиране на гной, зачервяване на околната кожа и болка.

 

Когато се явяват последователно и непрекъснато започва да се мисли за някое предразполагащо заболяване като диабет, СПИН, алкохолизъм, недоимък на хранителни вещества и други. Когато няколко съседни космени фоликула са засегнати те се сливат и това вече представлява друга инфекциозна единица – карбункул. Протича с промяна на общото състояние – втрисане, висока температура и загуба на апетит, главоболие, отпадналост и други.

Освен кожата по крайниците или торса може да се развият инфекции и по половите органи. Съпровожда се с упорит сърбеж в половата област. Съответно при мъжете се развиват баланити, а при жените – колпити, вулвити.

 

Баланитът представлява възпаление на главичката на пениса. Често се причинява от инфекциите предавани по полов път, но диабетът е предпоставка за по-голямата податливост към тях. Някои дразнещи материи могат да създадат раздразнение и да улеснят навлизането на бактерии. Честите актове, които са и продължителни като време чисто механично също нарушават кожната цялост, чрез микротравмиране. Симптомите на възпаление са парене при уриниране, подуване на регионалните лимфни възли, може да има и повишена температура.

 

Вулвит представлява възпаление на външните полови органи на жената – малки и големи срамни устни, клитор. А вагинитът е възпаление на лигавицата на влагалището. Понякога възпалението може да засегне и двете части, тогава се използва общото наименование – вулвовагинити. Протичат с засилване на секрета, който нормално се отделя от влагалището в малки количества – флуор. Започва да зацапва бельото и да излъчва неприятна миризма. Субективно се усеща сърбеж, болка и парене, като тези симптоми се засилват по време на полов контакт.