Електронното здравеопазване – приоритет

Българската здравна система през последното десетилетие остана една от най-нереформираните, коментира президентът Росен Плевнелиев по време на заседание на Съвета за икономическо развитие и социални политики, на което тема бе здравеопазването.

 

Президентът посочи данни от анализ на Европейската комисия, според който страната ни е на предпоследно място по качество на здравеопазване в класация, включваща общо 34 европейски държави, съобщава Dnes.bg. 

 

България заема тревожното предпоследно място заради допуснати медицински грешки, продължителността на престой в болниците, както и поради повишението на разходите с 16,3% за болнична помощ в рамките на една календарна година. 

 

Обща бе позицията на участниците в срещата, че проблемите в българското здравеопазване са наслоявани с години, което налага постигането на широк обществен консенсус за приоритетите в здравната политика, независимо от промените във властта. 

 

Според участниците в заседанието трябва да се преосмисли моделът на финансиране на лечебния процес и изкривяването на болничната помощ, чрез насочването на средства към определени, високоплатени клинични пътеки. 

 

Реформата в здравеопазването ще бъде едно от условията за отпускането на европейски средства за България в следващата бюджетна рамка за периода 2014-2020 г. Затова е особено важно в следващите месеци обществото ни да постигне съгласие за целите на здравната реформа, заяви държавният глава по време на срещата.  

 

Необходимо е да се ускори процеса на въвеждане на електронно здравеопазване и създаването на електронните досиета на пациентите, бяха категорични участниците в дискусията. 

 

Осигуряването на навременна информация за здравния статус на гражданите е от ключово значение за профилактиката, за спешната медицина, които от своя страна следва да намалят броя на скъпоструващото лечение на хора с хронични заболявания, каза още президентът. Според него елементите на системата на електронно здравеопазване трябва да бъдат локални, регионални и национални и да бъдат обединени в една информационна екосистема, в услуга на професионалистите, на държавата и на пациентите. 

 

По време на срещата бе отбелязана и необходимостта от подобряване на социалния статус на медицинския персонал у нас, да се преустанови “изтичането” на висококвалифицирани кадри, както и да се подобрят условията за следдипломна квалификация на младите лекари.